AP News | 2024-10-27 | 21:04:03

Рецензия на книгата: „Динозаврите на вечерята“ пренася читателите в свят, променен от находки на вкаменелости

За поколения, отгледани с играчки за динозаври, филми „Джурасик парк“ и герои като Барни, е трудно да си представим свят, в който динозаври и техните вкаменелости не са съществували — или, по-точно, все още не са били открити.

Този свят е точно там, където Едуард Долник отвежда читателите в „Динозаврите на вечерята: Как една ексцентрична група от викторианци откри праисторията Същества и случайно преобърнали света.“

Долник пренася читателите в началото на 1800 г., когато откритията на вкаменелости от динозаври трансформират науката и световното разбиране за праисторическия живот.

Това беше, както Долник описва в началните страници на книгата, подобно на хората днес никога не мечтаят за живот някъде извън Земята.

„И тогава си представете, че една нощ космически кораб се материализира на няколко десетки фута над Пето авеню и продължи да прави бавна и величествена обиколка на Манхатън“, пише той.

С оживен стил на писане Долник предлага понякога шеметна обиколка на откритията, които са заслепили света, и ключовите играчи в тези находки.

Те включват очарователни фигури като Мери Анинг, 12-те -годишен, който откри фосилизирания скелет на ихтиозавър, праисторическо водно влечуго. Години по-късно тя открива фосилизирания скелет на друго праисторическо морско създание, плезиозавъра. Долник описва как нетърпеливо музеите излагат вкаменелостите, открити от Анинг, но оставят името й неспоменато години наред.

Той също така изследва сложното наследство на Ричард Оуен, ученият, който въвежда термина „динозавър“ и е бащата на Природонаучния музей в Лондон. Но също така имаше склонност да си създава врагове с други учени.

С тези и други профили Долник предоставя колоритен разказ за свят, осмислящ открития, които биха разбили представите за това къде са стояли хората в историята и живота като цяло.